Мокро нослето… И устните пърхащи
като криле на врабче.
Ей, съвземи се… Нещо не бъркаш ли…
Глупаво старо момче.
По-добре да си завържеш обувките.
Дъжд… Пожълтели листа…
А пък са толкова вкусни целувките -
точно през есента.
Точно в 12… На обяд… На люлката,
стигнала облака чак.
Я, да се скриеш все пак под качулката
от заблуден папарак.
Толкова трайна стана нехайната
първоначална игра…
Ей, катеричке, ще пазиш ли тайната
в тази опасна гора?
Сладост по устните… Дъжд по клепачите…
Мирис и вкус на любов.
И протестират на глас минувачите:
- Ах, господин Йорданов!
Няма коментари:
Публикуване на коментар