Шумят реки, прерязани без жал като човешки вени и изтича кръвта на ужасената земя по Струмица, по Вардар и Марица.
Но също като Йово Балканджи тя плът прежалва, вярата не сменя, блестят край Охрид двете й очи и отразяват цялата вселена.
И цялата вселена гледа с гняв земята ни, осъдена да страда, един Балкан в средата величав и краища отнети без пощада.
Едни скали за острене на нож, едно поле от пояса по-тясно, а воплите ни стряскат всяка нощ и всичко ни е безпределно ясно!
Но си мълчим, а някъде текат, шумят реки и ронят бреговете и цвили в мрака конят на Кубрат с надежда да събуди синовете…
Няма коментари:
Публикуване на коментар