Подводничари

Тук няма измама
и няма шега.
Тук светът
е обърнат наопъки:
хоризонтът е борд,
а зад борда - вода,
над главите им плават
стоманени корпуси.

Тук дори и мечтите
са други мечти –
глътка въздух
на девет царства
се равнява.
Т ук щурмуват не бури,
а мрак, дълбини –
И продухват,
преди да изплават.

Тук светът се събира
В един перископ,
Всичко друго е пеленг, дистанция, ехо.
Но и тук са частица От родн ия флот
И безкрайно обичат морето.

Те са цели в морето,
То е цялото в тях:
не излизат, а влизат
на плаване в него.
Но се движат най-често
В режим „Тишина"

Посинели от студ,
зачервени от жега
И се връщат среднощ,
и вървят през града,
дето всичко
е много различно:
дишат с пълни гърди,

благославят шума, разговарят
и спорят за всичко.

Но след няколко дни
с вик се втурва в кръвта
и нахлува
в съня им морето:
с бойни смени, дозори,
режим „Тишина"
и соления въздух
в отсека.

И се връщат отново
в „огледалния" свят
с влажни койки
и бойни тревоги,
при голямата своя подводна мечта
и живота,
без който не могат...

А там няма измама
и няма шега –
глътка въздух
на девет царства
се равнява.
Но потрябва ли
даже дъха ще дадат
за да бъде навеки БЪЛГАРИЯ