Там далеч, далеч в Бургас...

Там далеч, далеч в Бургас,

там - в самия пясък,

пролетен се виждам аз

и в дъждовен блясък.


Мислех си с пътуващ глас

че съм сам - и вечен.

Лъжех - а не знаех аз -

че съм - малък и далечен.


Как да знам че съм пиян

аз от дъжд и песен,

дъжд със вкус на океан

и на път чудесен.


Как да знам че съм щастлив

в тоя стръмен пясък.

Аз не вярвах, че съм жив,

а бях жив - до блясък.


Бях по-жив от кратък вик

на делфин - и гларус.

Цял - във техния език,

старт, печал и радост...


Там далеч, далеч в Бургас,

там от зимен пясък,

аз изграждам своя глас -

острият му блясък.