Аз не съм чужденец.
аз съм твой син.
Твоето слънце,
твоето гергефено нощно небе
ме познават.
Познават ме твоите пътиша. по които вървях и вървя.
Като дете, когато прохождах, паднах и целунах земята ти и слел тази целувка направих
своята първа крачка.
Следата ми от този миг е тук,
на твоята земя.
Тъй както първата любов, и тази моя първа крачка не се забравя, не се забравя никога.
Аз не съм чужденец.
Аз съм твой син.
И сълзите ми са твои -
от радост или от тъга.
Моята майка,
моят баща,
които с ръцете си
съм спуснал в гроба,
лежат в земята ти,
Българийо!
Аз съм твой син
и мои са твоите пътища.
Няма коментари:
Публикуване на коментар