Отхапвам лекомислено и гладно
от залъка на всеки божи ден.
Живея с всички сили, безпощадно,
живота, който ми е подарен.
Дали случайно или по програма -
един-единствен - кратък, страшен, мил -
живота, който с много страх на двама,
на мойте синове съм подарил.
Животът - това малко, топло чудо,
пулсиращо във моите гърди.
Животът - тази сляпа пеперуда
в прозорците на светлите звезди.
Животът - тази крехка, бяла птица,
опряла клюн в небесните врата.
Животът - тази кратка репетиция
за дългия спектакъл на смъртта.
1986 г
Няма коментари:
Публикуване на коментар