ОСТАРЯВАМЕ БАВНО

Остаряваме бавно,
неусетно почти -
много видимо аз
и по-невидимо ти.

Вече май наближавам
35,
а все още минавам
за един млад поет.

Едно старо момиче
почва в теб да личи
със опънати нерви,
с уморени очи.

Обяснима развръзка
и естествен процес.
Утре сутрин ще станат
синовете ни в 6.

Тоз обелил коляно,
оня пукнал глава -
викат, плачат, разпитват
за това и това.

И ни връзват жестоко
със желязно въже.
Хищни малки момчета,
страшни малки мъже.

Погледни ме, не гледай
все към тях, все към тях.
Ах, отдавна забравих
тази думичка: "Ах!"

Остави ги самички
тази вечер поне.
Ние имаме още
колене, рамене.

Ние имаме още,
свита в нас на кълбо,
една зла, упорита,
остаряла любов.

1975 г